Mar 3, 2018, 8:51 PM

Вечерях

  Poetry » Love
485 5 8

                 С тебе ли вечерях, Господи!

                 Или на дяволска закуска бях?!

                 Понесох старите си рани

                 и щипка сол аз сложих в тях.

 

                Да бъда буден, да посрещна

                студените вълни в кръвта.

                Които всеки ден ме учат,

                че сън в съня е любовта!

 

                Крило от птица взех назаем,

                сърце от храбър млад елен.

                Вечерях с Господ, дявол бях...!

                Ликът ти свиден в мен прибрах!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...