С тебе ли вечерях, Господи!
Или на дяволска закуска бях?!
Понесох старите си рани
и щипка сол аз сложих в тях.
Да бъда буден, да посрещна
студените вълни в кръвта.
Които всеки ден ме учат,
че сън в съня е любовта!
Крило от птица взех назаем,
сърце от храбър млад елен.
Вечерях с Господ, дявол бях...!
Ликът ти свиден в мен прибрах!
© Хари Спасов All rights reserved.