9.07.2008 г., 19:11 ч.

Вечна е... 

  Поезия » Любовна
718 0 8

Вечна е...

Изгрев съм... Раждам се с деня.
Капя от Божието сърце!
Залез си... Раждаш се с нощта...
Летиш от постелята на луната... Като перце...

Любиш ме, щом съм розова и почервенея...
Всеки път, все едно е пръв... След всекидневно прераждане!...
Златните си коси, щом с бисерните ти очи слея,
цветята ми се събуждат, и звездите ти,
да копнеят и те ехото на любовното ни обаждане...

Ах, как обичам да се любим!...
Да ме обгръщаш нежно с вечерната тъмнина!
И да танцуваме в безвремието, между ден и нощ да се губим...
С лъчите мои и студеният ти полъх
да запълним в душите всяка празнина!

И този път с целувки докосваш...
Умиращи от удоволствие, бликащ извор на живот...!
Портите на любовта ни отново не ще залостваш!
Вечност бди над изгревно-залезната ни любов...
                             Любовта ни... да, вечна е!

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??