Вечна е...
Вечна е...
Изгрев съм... Раждам се с деня.
Капя от Божието сърце!
Залез си... Раждаш се с нощта...
Летиш от постелята на луната... Като перце...
Любиш ме, щом съм розова и почервенея...
Всеки път, все едно е пръв... След всекидневно прераждане!...
Златните си коси, щом с бисерните ти очи слея,
цветята ми се събуждат, и звездите ти,
да копнеят и те ехото на любовното ни обаждане...
Ах, как обичам да се любим!...
Да ме обгръщаш нежно с вечерната тъмнина!
И да танцуваме в безвремието, между ден и нощ да се губим...
С лъчите мои и студеният ти полъх
да запълним в душите всяка празнина!
И този път с целувки докосваш...
Умиращи от удоволствие, бликащ извор на живот...!
Портите на любовта ни отново не ще залостваш!
Вечност бди над изгревно-залезната ни любов...
Любовта ни... да, вечна е!
© Андреа Емилова All rights reserved.
