Когато нощем на сцената
пея сам песента,
когато верните фенове
пеят мойте слова...
И се раздавам тук и там,
може би не знам,
че оставам сам
с тебе, моя блян,
с твоя вечен зов,
моя дневна любов.
Когато съм пред публика,
с много сълзи и смях,
харесвам свойта музика
и това не е грях.
Но знам, без твоя нежен взор
просто съм актьор,
просто с мен живей,
мойта песен пей,
моя дневна любов,
моя бъди.
Ти, моя обич единствена,
само ти с мен си честна и искрена.
Само твойта любовна дума
ме прави по-богат
и душите ни
са обвързани
в този свят.
Когато нощем на сцената
пея сам песента,
когато верните фенове
пеят мойте слова,
и се раздавам тук и там,
може би не знам,
че оставам сам
с тебе, моя блян,
с твоя вечен зов,
моя дневна любов.
© Румен Марков Всички права запазени