12.12.2008 г., 15:45

Вечна пролет

1.7K 0 16

Бъди вечна, моя слънчева пролет,

покрила пътя ми с уханни цветя,

аз поглед впила в небето ти ясно

с  устрем на жар-птица да полетя.

 

Поела дъха на лазура бистър

ще загърбя мрака на есенни мъгли,

да блесне в душата образът ведър,

изпълнил деня ми с розови мечти.

 

Не си отивай, моя китна пролет,

дари ме с радостта на златните дни

и вдъхновен от тяхната прелест,

духът ми възторжен красота твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...