12.12.2008 г., 15:45

Вечна пролет

1.7K 0 16

Бъди вечна, моя слънчева пролет,

покрила пътя ми с уханни цветя,

аз поглед впила в небето ти ясно

с  устрем на жар-птица да полетя.

 

Поела дъха на лазура бистър

ще загърбя мрака на есенни мъгли,

да блесне в душата образът ведър,

изпълнил деня ми с розови мечти.

 

Не си отивай, моя китна пролет,

дари ме с радостта на златните дни

и вдъхновен от тяхната прелест,

духът ми възторжен красота твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...