Бъди вечна, моя слънчева пролет,
покрила пътя ми с уханни цветя,
аз поглед впила в небето ти ясно
с устрем на жар-птица да полетя.
Поела дъха на лазура бистър
ще загърбя мрака на есенни мъгли,
да блесне в душата образът ведър,
изпълнил деня ми с розови мечти.
Не си отивай, моя китна пролет,
дари ме с радостта на златните дни
и вдъхновен от тяхната прелест,
духът ми възторжен красота твори.
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
