Бъди вечна, моя слънчева пролет,
покрила пътя ми с уханни цветя,
аз поглед впила в небето ти ясно
с устрем на жар-птица да полетя.
Поела дъха на лазура бистър
ще загърбя мрака на есенни мъгли,
да блесне в душата образът ведър,
изпълнил деня ми с розови мечти.
Не си отивай, моя китна пролет,
дари ме с радостта на златните дни
и вдъхновен от тяхната прелест,
духът ми възторжен красота твори.