Вечна зора
Вчера живота ме удари и в болка душата ми обви....
Днес коленичил аз ридая,но повече не ще търпя.
И в мрак обвит и аз ще го ударя...
С обещанието да няма повече сълзи.
Стига повече пътеки,не искам повече лъжи...
Днес ще падна,но ще ти покажа,че и живота може да кърви.
Утре аз започвам да се боря сред пурпурни лъчи...
Не казвай нищо,а последвай ме отвъд вечните зори.
В прах,живота мечтите ми превърна
и вятър понесе ги в безкрая на дните дъждовни.
Но една молитва на сърце целуна ме за миг...
и нощта разкъса от очите ми обагрени в сълзи.
Нека бъде ден за нас и сълзите ти изтрия...
Дали ще паднеш ти до мен,дали ще ти подам ръка...?
Нека шепот е съюзът наш,а живота последната врата,
която ще прекрачим двама...неразделни.
Днес коленичил аз ридая,но повече не ще търпя.
И в мрак обвит и аз ще го ударя...
С обещанието да няма повече сълзи.
Стига повече пътеки,не искам повече лъжи...
Днес ще падна,но ще ти покажа,че и живота може да кърви.
Утре аз започвам да се боря сред пурпурни лъчи...
Не казвай нищо,а последвай ме отвъд вечните зори.
В прах,живота мечтите ми превърна
и вятър понесе ги в безкрая на дните дъждовни.
Но една молитва на сърце целуна ме за миг...
и нощта разкъса от очите ми обагрени в сълзи.
Нека бъде ден за нас и сълзите ти изтрия...
Дали ще паднеш ти до мен,дали ще ти подам ръка...?
Нека шепот е съюзът наш,а живота последната врата,
която ще прекрачим двама...неразделни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
