RIOT (Адриана)
62 122
26.11.2007 г., 19:31 ч.

Вечната II 

  Поезия » Бели стихове
667 0 4

С ръцете си-шипове

прегърна душата ми

и в неделя вечер я отнесе.

Очите ни се издълбаха

да се гледаме.

С отрова се целуваме,

с мъка зачеваме -

Любов

от индийски вятър довяна,

с пепел и пясък

засипва главите ни,

Любов,

не говорим езика ти,

а в обща черупка

ни носи морето.

Изподраха се

мислите ни да се съюзяват,

а твойте капани болят,

Любов, затова

вземи си индийския вятър,

червеното на устата ми,

блясъка на миглите,

неродената обич,

континента,

и си върви.

 

 

На Джеймс

© Адриана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ани, ани къде е слънцето, което грееше в очите ти...
  • По действителен случай е
  • "Любов
    от индийски вятър довяна,
    с пепел и пясък
    засипва главите ни,"

    Ах, колко интересен стих....
    Прекрасен е!
    Поздрав!6+
  • Стрхотно е!Поздравче...
Предложения
: ??:??