Вечната II
С ръцете си-шипове
прегърна душата ми
и в неделя вечер я отнесе.
Очите ни се издълбаха
да се гледаме.
С отрова се целуваме,
с мъка зачеваме -
Любов
от индийски вятър довяна,
с пепел и пясък
засипва главите ни,
Любов,
не говорим езика ти,
а в обща черупка
ни носи морето.
Изподраха се
мислите ни да се съюзяват,
а твойте капани болят,
Любов, затова
вземи си индийския вятър,
червеното на устата ми,
блясъка на миглите,
неродената обич,
континента,
и си върви.
На Джеймс
© Адриана All rights reserved.
