Вечната жена
Вечната жена
Пред теб стои сега, богиня съща.
Не моли, не говори, не докосва.
У нея властва сила всемогъща,
с очи като мъниста омагьосва.
И огънят в камината примамлив
в очите с цвят на мед се отразява.
За миг застиват сълзите издайни,
а погледът ù с жар изпепелява.
Рубинените устни се разтварят,
усмивка – наниз перли разцъфтява.
Забравя тя, но нея не забравят.
Стихийно много взима, но и дава.
Пред теб стои сега, богиня съща.
„Не се бави – прошепва – докосни ме”.
Тя знае да целува и прегръща.
Тя – вечната жена с незнайно име...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
