18.04.2012 г., 14:44 ч.

Вечната жена 

  Поезия
5.0 / 3
1092 0 6

Вечната жена

 

 

Пред теб стои сега, богиня съща.

Не моли, не говори, не докосва.

У нея властва сила всемогъща,

с очи като мъниста омагьосва.

 

И огънят в камината примамлив

в очите с цвят на мед се отразява.

За миг застиват сълзите издайни,

а погледът ù с жар изпепелява.

 

Рубинените устни се разтварят,

усмивка – наниз перли  разцъфтява.

Забравя тя, но нея не забравят.

Стихийно много взима, но и дава.

 

Пред теб стои сега, богиня съща.

„Не се бави – прошепва – докосни ме”.

Тя знае да целува и прегръща.

Тя – вечната жена с незнайно име...

 

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...

Още произведения »