Вечната жена

imperfect (Яна)
274 2097

18 abr 2012, 14:44

Poesía

1089 0 6

Вечната жена

Пред теб стои сега, богиня съща.

Не моли, не говори, не докосва.

У нея властва сила всемогъща,

с очи като мъниста омагьосва.

И огънят в камината примамлив

в очите с цвят на мед се отразява.

За миг застиват сълзите издайни,

а погледът ù с жар изпепелява.

Рубинените устни се разтварят,

усмивка – наниз перли разцъфтява.

Забравя тя, но нея не забравят.

Стихийно много взима, но и дава.

Пред теб стои сега, богиня съща.

„Не се бави – прошепва – докосни ме”.

Тя знае да целува и прегръща.

Тя – вечната жена с незнайно име...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.