imperfect (Яна)
274 2097
18 апр. 2012 г., 14:44

Вечната жена 

  Поэзия
1087 0 6

Вечната жена

 

 

Пред теб стои сега, богиня съща.

Не моли, не говори, не докосва.

У нея властва сила всемогъща,

с очи като мъниста омагьосва.

 

И огънят в камината примамлив

в очите с цвят на мед се отразява.

За миг застиват сълзите издайни,

а погледът ù с жар изпепелява.

 

Рубинените устни се разтварят,

усмивка – наниз перли  разцъфтява.

Забравя тя, но нея не забравят.

Стихийно много взима, но и дава.

 

Пред теб стои сега, богиня съща.

„Не се бави – прошепва – докосни ме”.

Тя знае да целува и прегръща.

Тя – вечната жена с незнайно име...

 

 

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??