Вечната обич
С младежка лудост разпусни
косата ми и закачливо прошепвай
примамливо огнени слова.
Други пространства от любов
да изградим и слабостта си земна
за цял живот кръвта ни да гори,
да проблясва в Разпятие и през сълзи!
Заключи ме в силните си ръце,
да раздвижим тишината на нощта
силуетите ни да се оглеждат
с горди осанки от Месечината огряни,
прелъстени от белия Ангел на страстта,
в сърцето белязани от Дявола,
да се намерим и във Вечността!
© ДИМА Всички права запазени