Jun 24, 2009, 3:44 PM

Вечната обич

  Poetry » Love
1.1K 0 2

          Вечната обич

 

С младежка лудост разпусни

косата ми и закачливо прошепвай

примамливо огнени слова.

Други пространства от любов

да изградим и слабостта си земна

за цял живот  кръвта ни да гори,

да проблясва в Разпятие и през сълзи!

Заключи ме в силните си ръце,

да раздвижим тишината на нощта

силуетите ни да се оглеждат

с горди осанки от Месечината огряни,

прелъстени от белия Ангел на страстта,

в сърцето белязани  от Дявола,

да се намерим и във Вечността!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....