Вечни като Смъртта
ВЕЧНИ КАТО СМЪРТТА
Сърцето с гняв и мъка пълно е,
но аз ще те защитя от тях.
Те през мен ще минат като огън
и нежно как ще парят съвестта ми,
а теб не ще докоснат и за миг!
Ще гледаме заедно кладата, съда
за прокълнатата душа ми.
С прах и пепел тя ще се покрие
и сякаш личността ми да затрие -
теб ще прободе с карфица, нож!
И ще тече кръвта ти, и ще ме съди Бог,
задето толкоз аз във мене не побрах си,
а раздавах, и щедра бях дори, уви -
само скърби аз предлагах,
а ти си взе по толкоз много, прекали!
Душата взе ми, кръвта й твоя.
Сега умираме бавно, а колко бързо живяхме.
Животът ни взе ни и с него летяхме,
ала зла птица - Смъртта, прицели се в нас
и как подло тече ни последният час!
Ти още от мене ще видиш -
още ще ти аз подаря; и за грешките даже - платя.
Ще те пазя аз от тях вечно, да те защитя.
Защото вечно за нас ще говори.
Защото животът ни вечен е, вечен като Смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирелла Всички права запазени
