Вечни като Смъртта
ВЕЧНИ КАТО СМЪРТТА
Сърцето с гняв и мъка пълно е,
но аз ще те защитя от тях.
Те през мен ще минат като огън
и нежно как ще парят съвестта ми,
а теб не ще докоснат и за миг!
Ще гледаме заедно кладата, съда
за прокълнатата душа ми.
С прах и пепел тя ще се покрие
и сякаш личността ми да затрие -
теб ще прободе с карфица, нож!
И ще тече кръвта ти, и ще ме съди Бог,
задето толкоз аз във мене не побрах си,
а раздавах, и щедра бях дори, уви -
само скърби аз предлагах,
а ти си взе по толкоз много, прекали!
Душата взе ми, кръвта й твоя.
Сега умираме бавно, а колко бързо живяхме.
Животът ни взе ни и с него летяхме,
ала зла птица - Смъртта, прицели се в нас
и как подло тече ни последният час!
Ти още от мене ще видиш -
още ще ти аз подаря; и за грешките даже - платя.
Ще те пазя аз от тях вечно, да те защитя.
Защото вечно за нас ще говори.
Защото животът ни вечен е, вечен като Смъртта!
© Мирелла All rights reserved.
