2.02.2024 г., 11:29  

Вечните ловни полета

582 0 1

Вечните ловни полета -

такъв, уви, ни е късмета!

Що след живота ни чака -

светлината или мрака!?

 

Скепсис, мъка изпълва ми душата,

каква е истината и каква е лъжата!?

Отговора се опитвам да намеря,

но сякаш от него само треперя!

 

Всичко ли след смъртта ще свърши,

дали животът наш ще се прекърши,

има ли блаженство вечно и рай там,

това само Господ го знае, аз не знам!

 

Надявам се поне по-малко да страдаме,

когато лице в лице с Него ще заставаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...