16.12.2019 г., 8:08

Вечните въпроси

1.2K 3 2

Изгарят вечните въпроси

умът, но ти не го гаси,

не знаеш кой си и какво си,

но сигурно е – Бог не си

 

И лесни отговори няма,

и лесен избор, лесен път

Светът  е странна психодрама

светът изглежда е измама   

в която хванат се умът .

 

Уж няма никаква решетка

Уж имаш воля, свобода,

а сякаш си затворен в клетка

защо, кому да дириш сметка

роден си смъртен за беда. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...