Лорелай (Люляк)
109 142
25.08.2007 г., 16:42 ч.

Вечно млада 

  Поезия
562 0 6

Вечно млада


 

 

Луната ме гледа с големи очи,

затаила във себе си и болка и радост.

Не знае да плаче, не ще да тъжи,

тя пази във себе си вечната младост.

 

Пламти тя във страст и във огнени мисли,

и кара те сам да повярваш във тях.

Отърсва от тебе и мъка, и сълзи,

забравяш внезапно за думата”страх”.

 

Тя знае на всеки човек за съдбата,

и помни и слънце, и буря, и сняг.

Обречена да тъне във страх е, горката -

сестра е на стария, тъмния мрак.

 

Единствена нейна утеха, звездите,

помагат на майка си в трудния път.

Опитват през цялото време да светят,

накрая заспиват. И спят ли, и спят...

 

Свидетелка вечна на моя живот,

ти все си горяла в небесната клада.

Протегни ми ръка и грабни ме за миг,

вземи ме при себе си - като теб да съм млада.


 

24.Авг.07г.

22:05

© Люляк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих,страхотна авторка
    Ако питаш мен...Заслужаваш много повече от 6
    Поздрав!
  • красиво си го нарисувала!!!
  • Сигурно би било чудесно за миг луната да ни грабне при себе си, Хубаво си го казала , мила Лорелай.
  • Оо,страшно ви благодаря за прекрасните коментари.
    Да,Веселка,на 14 съм...Не виждам смисъл да лъжа за годините си.
  • Много, много ми хареса!!!Имаш страхотен талант.БРАВО!!!
  • Наистина ли си на 14? Браво! Много зрял и красив стих.Поздравления и 7 от мен...
Предложения
: ??:??