Вечно млада
Вечно млада
Луната ме гледа с големи очи,
затаила във себе си и болка и радост.
Не знае да плаче, не ще да тъжи,
тя пази във себе си вечната младост.
Пламти тя във страст и във огнени мисли,
и кара те сам да повярваш във тях.
Отърсва от тебе и мъка, и сълзи,
забравяш внезапно за думата”страх”.
Тя знае на всеки човек за съдбата,
и помни и слънце, и буря, и сняг.
Обречена да тъне във страх е, горката -
сестра е на стария, тъмния мрак.
Единствена нейна утеха, звездите,
помагат на майка си в трудния път.
Опитват през цялото време да светят,
накрая заспиват. И спят ли, и спят...
Свидетелка вечна на моя живот,
ти все си горяла в небесната клада.
Протегни ми ръка и грабни ме за миг,
вземи ме при себе си - като теб да съм млада.
24.Авг.07г.
22:05
© Люляк All rights reserved.
