3.09.2023 г., 7:49 ч.

Вечно млада 

  Поезия » Свободен стих
124 0 0

 

      В Е Ч Н О М Л А Д А

 

Един безчувствен телефон 

способен нежно да звъни,

превърна ти във мъртъв стон,

заставяйки го вечно да мълчи.

 

Сърцето цялото е в кърви.

Душата ми самотно леденее.

От ръцете всичко се изплъзва...

Любовта ни миличка къде е?

 

Там където твоите стъпки са шумели,

застива приковано моето внимание,

но защо местата нашата любов видели,

жестоко ме замерват със мълчание?

 

Времето отмина безвъзвратно,

никой веч не може,да го върне,

То не може,да тече обратно,

с нежност пак да ни обгърне.

 

Бях глупав и щастлив,

макар и мъдър вътре в себе си,

а как страхливо дърпаше се ти

от коварните житейски ребуси.

 

Щастливи и нещастни бяхме.

Нещастието само ни остана!

Чувствата си нежни разпиляхме

на живота в ледената вана.

 

В срещата ни след години,

болка помежду ни ще застане,

тя нивга няма да премине,

за нея няма разстояния.

 

Разминаха се нашите пътеки,

не могат вече да се съберат,

разделени ще останеме навеки

от злощастната и зла Съдба.

 

След време ний ще остареем,

но ще те помня винаги такава,

ти в спомена ми ще живееш,

там вечно млада ще оставаш.

 

         04.07.1989г.Свищов

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??