Когато ме обричаше на нищото,
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.
Когато исках просто да запазим
частица от това, което сме били,
ти най-жестоко във калта я хвърли,
нож в сърцето ми заби.
Тогава вече огънят угасна
вътре във ранената душа,
но ти така и не престана,
и аз от болката не спирах да крещя. ...