*Вечно Мълчание*
952
0
1
Когато ме обричаше на нищото,
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.
Когато исках просто да запазим
частица от това, което сме били,
ти най-жестоко във калта я хвърли,
нож в сърцето ми заби.
Тогава вече огънят угасна
вътре във ранената душа,
но ти така и не престана,
и аз от болката не спирах да крещя.
Опитвах се да се откъсна
от теб и от тъгата, дето ми донесе,
защото вече бях разкъсана,
и не зная как сърцето го понесе.
Тогава ти отново се завърна,
но този път безсилна бях, за да крещя.
Главата във страни едва извърнах...
Не казах дума, просто замълчах!
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.
Когато исках просто да запазим
частица от това, което сме били,
ти най-жестоко във калта я хвърли,
нож в сърцето ми заби.
Тогава вече огънят угасна
вътре във ранената душа,
но ти така и не престана,
и аз от болката не спирах да крещя.
Опитвах се да се откъсна
от теб и от тъгата, дето ми донесе,
защото вече бях разкъсана,
и не зная как сърцето го понесе.
Тогава ти отново се завърна,
но този път безсилна бях, за да крещя.
Главата във страни едва извърнах...
Не казах дума, просто замълчах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
