Вечност
Извади корените си черешата
и кресна ми:
„Върни ми пролетта!
От изгрева до залеза, които ти дарих”
Аз, онемяла, се обърнах. Нещо бъркаше.
С очи учудени помолих я
да се завърне във пръстта:
„Не си дарявала на мен това,
та аз дори не съм ги искала!”
Листата й (които нямаше)
политнаха със пеперуден полет към лицето ми,
но над пръстта подскачаха обидените й стъбла
и ми извадиха очите.
Черешовият цвят остана във искрите им...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИЯ Всички права запазени
