27 окт. 2009 г., 00:42

Вечност 

  Поэзия » Другая
692 0 3

Извади корените си черешата

и кресна ми:

Върни ми пролетта!

От изгрева до залеза, които ти дарих”

Аз, онемяла, се обърнах. Нещо бъркаше.

С очи учудени помолих я

да се завърне във пръстта:

Не си дарявала на мен това,

та аз дори не съм ги искала!”

Листата й (които нямаше)

политнаха със пеперуден полет към лицето ми,

но над пръстта подскачаха обидените й стъбла

и ми извадиха очите.

Черешовият цвят остана във искрите им...

 

© МАРИЯ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??