Oct 27, 2009, 12:42 AM

Вечност

  Poetry » Other
955 0 3

Извади корените си черешата

и кресна ми:

Върни ми пролетта!

От изгрева до залеза, които ти дарих”

Аз, онемяла, се обърнах. Нещо бъркаше.

С очи учудени помолих я

да се завърне във пръстта:

Не си дарявала на мен това,

та аз дори не съм ги искала!”

Листата й (които нямаше)

политнаха със пеперуден полет към лицето ми,

но над пръстта подскачаха обидените й стъбла

и ми извадиха очите.

Черешовият цвят остана във искрите им...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...