timon (МАРИЯ)
18 45
Oct 27, 2009, 12:42 AM

Вечност 

  Poetry » Other
644 0 3

Извади корените си черешата

и кресна ми:

„Върни ми пролетта!

От изгрева до залеза, които ти дарих”

Аз, онемяла, се обърнах. Нещо бъркаше.

С очи учудени помолих я

да се завърне във пръстта:

„Не си дарявала на мен това,

та аз дори не съм ги искала!”

Листата й (които нямаше)

политнаха със пеперуден полет към лицето ми,

но над пръстта подскачаха обидените й стъбла

и ми извадиха очите.

Черешовият цвят остана във искрите им...

 

© МАРИЯ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??