Когато почне времето да чука
И рязко да ти удари шамар,
Удари ли то там, удря и тука.
И всичко ще се превърне в кошмар.

И вековният дъб почва да гние,
Делата твои ще избледнеят,
Ще умра аз, ще умрете и вие.
И след нас други пък ще живеят.

Дали това е той, Божият план,
Или е прищявка на съдбата,
Питам се, докат' съм на своя стан,
А вечна ли ще ми е душата.

Къде ще отиде за награда?
В рая или в елисейските градини,
Или ще гори във огъня на Ада
При другите души нечестиви.

Където и да ида, искам едно –
Да бъда Аз, моята собствена си личност,
А не просто припявано слово 
Със тежка, забравена мелодичност.

Защо хваля те?
Ей вечност, аз хваля те,
Казвам го простичко.
Ей вечност, аз желая те
Да, аз желая те,
Защото ти си след всичко.