Шепа вечност грабнах от ефира
и сипах си я в чашата от глина.
После я изпих и се разбира,
имаше вкуса на старо вино.
Седнах и зачаках аз видение -
Бях смирен, покорен, даже жалък...
Чаках, но наместо с просветление,
вечността превърна ме... във камък...
17.11.2004.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация