thedac (Димитър Драганов)
873 1129
31.08.2018 г., 15:18 ч.

Вечността и без нас се върти 

  Поезия » Философска
355 1 6

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.

На света са покълвали много,
наранени от думи сърца.
Той, денят, е учител и строго
ни отнема и път, и крила.

През нощта ще мълча запокитен,
ще звуча като плясък с мечта,
а в петата на изгрев нефритен,
ще попитам: „Къде си сега?“.

Аз отлитам, приятелко скъпа…
Не очаквай да има сълзи…
Помислѝ за сърцето от пътя.
Вечността и без нас се върти.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??