Вечността и без нас се върти
Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много,
наранени от думи сърца.
Той, денят, е учител и строго
ни отнема и път, и крила.
През нощта ще мълча запокитен,
ще звуча като плясък с мечта,
а в петата на изгрев нефритен,
ще попитам: „Къде си сега?“.
Аз отлитам, приятелко скъпа…
Не очаквай да има сълзи…
Помислѝ за сърцето от пътя.
Вечността и без нас се върти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
