thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Aug 31, 2018, 3:18 PM

Вечността и без нас се върти 

  Poetry » Phylosophy
353 1 6

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.

На света са покълвали много,
наранени от думи сърца.
Той, денят, е учител и строго
ни отнема и път, и крила.

През нощта ще мълча запокитен,
ще звуча като плясък с мечта,
а в петата на изгрев нефритен,
ще попитам: „Къде си сега?“.

Аз отлитам, приятелко скъпа…
Не очаквай да има сълзи…
Помислѝ за сърцето от пътя.
Вечността и без нас се върти.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??