Вечното хлапе
Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи
от болка не заплака,
листо живовлек сложи
и хукна в прахоляка.
В годините ще има
и рани по душата,
в безслънчева година,
в годината без лято..
Но вечно е хлапето,
защото знае как
сърцато и напето
да се ранява пак.
И помощ без да чака
Коричка да изчопли,
да хукне в прахоляка
към други стъпки топли,
към обич недалечна,
към слънчеви цветя,
с едно хвърчило вечно
наречено Мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
