21.06.2016 г., 13:14 ч.

Вечното хлапе 

  Поезия » Друга
545 0 2

Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи
от болка не заплака,
листо живовлек сложи
и хукна в прахоляка.
В годините ще има
и рани по душата,
в безслънчева година,
в годината без лято..
Но вечно е хлапето,
защото знае как
сърцато и напето 
да се ранява пак.
И помощ без да чака
Коричка да изчопли,
да хукне в прахоляка
към други стъпки  топли,
към обич недалечна,
към слънчеви цветя,
с едно хвърчило вечно
наречено Мечта.
 

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??