8.03.2007 г., 12:56 ч.
Вечното лято
Мръсен, сив денят е навън,
а нощта в душата чиста,
пълна с мечти и цветове,
далеч от изгрева студен
... в топлата нощ.
Кратък е денят, прокуден.
Скитник днес съм изгубен,
във вечната нощ на Сърцето,
под звезди от тихи сълзи,
капещи в тъмата от нежност.
Изгрев измамен не търся,
топло ми е в мрака. Стига!!!
Нека за миг си отдъхна...
и полегна под тези небеса...
... загърнат от скръб.
Очите бавно се затварят...
топлината ме напуска...
небесата за мен се отварят...
дъха днес ме напуска...
Тишина над нощта...
... бавно се спуска.
Изгрев топъл е вече нощта...
над всичко сега съм...
Звездите докосвам аз плахо,
един нов изгрев във мен...
... този на Вечното лято.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Звездите докосвам аз плахо,
един нов изгрев във мен...
... този на Вечното лято.
Браво!!!
Отново докосващ стих!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
над всичко сега съм...
Звездите докосвам аз плахо,
един нов изгрев във мен...
... този на Вечното лято.
Хареса ми!