Вечното лято
Мръсен, сив денят е навън,
а нощта в душата чиста,
пълна с мечти и цветове,
далеч от изгрева студен
... в топлата нощ.
Кратък е денят, прокуден.
Скитник днес съм изгубен,
във вечната нощ на Сърцето,
под звезди от тихи сълзи,
капещи в тъмата от нежност.
Изгрев измамен не търся,
топло ми е в мрака. Стига!!!
Нека за миг си отдъхна...
и полегна под тези небеса...
... загърнат от скръб.
Очите бавно се затварят...
топлината ме напуска...
небесата за мен се отварят...
дъха днес ме напуска...
Тишина над нощта...
... бавно се спуска.
Изгрев топъл е вече нощта...
над всичко сега съм...
Звездите докосвам аз плахо,
един нов изгрев във мен...
... този на Вечното лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
