Вечното в мен
Вечното в мен
Така болеше ме, когато ти си тръгна,
сърцето ми тежеше от тъга,
сълзата от очите ми изтръгна
една любов, отиваща си със дъжда.
Спомняш ли си колко плаках?
Спомняш ли си онова "Ела"?
Помниш ли целувките във мрака,
как не искахме да идва сутринта?...
На твойто рамо как заспивах,
със нежност ме завиваше в нощта.
Обезумяла, за последно как останах
в прегрътката ти, отмаляла от тъга.
По вятъра аз тръгнах да те търся,
в небето полетях, за да те спра.
Срещу бурята застанах, да изтръгне
онази свежа мъка в любовта.
Но бурите и ветровете диви
не ще изтръгнат вечното във мен,
ще те обичам, дори останала без сили,
дори в съня, дори в умиращия ден.
Така болеше ме, когато ти си тръгна,
сърцето ми тежеше от тъга,
сълзата от очите ми изтръгна
една любов, отиваща си със дъжда.
Спомняш ли си колко плаках?
Спомняш ли си онова "Ела"?
Помниш ли целувките във мрака,
как не искахме да идва сутринта?...
На твойто рамо как заспивах,
със нежност ме завиваше в нощта.
Обезумяла, за последно как останах
в прегрътката ти, отмаляла от тъга.
По вятъра аз тръгнах да те търся,
в небето полетях, за да те спра.
Срещу бурята застанах, да изтръгне
онази свежа мъка в любовта.
Но бурите и ветровете диви
не ще изтръгнат вечното във мен,
ще те обичам, дори останала без сили,
дори в съня, дори в умиращия ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
