Веднъж
Какво остава ни сега,
щом думите се разминават.
За мен е важна любовта,
на тебе почестите дават
и слава и живот желан.
Да, знам, обичаш ме все още,
но "двама" се превърна в "сам"
и тишината плаши нощем...
Любов, която разцъфтя,
а плодовете ти събра
и голи днес са ù стъблата.
Но си забравил от тогава,
че плод един път само дава,
а после гние във земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
