Вега
Била съм, съм и пак ще съм
онази стая, гдето вечер си почиваш,
когато се редуват гръм след гръм,
пак аз ще бъда името, което сричаш…
И щом узнаеш силата на самотата,
пак моя дъх ще търсиш под дърво и камък,
а аз ще чакам, скрита в тъмнината,
за да даря сърцето ти с безценен пламък…
Била съм, съм и пак ще съм
това парченце, дето не ти дава мира,
онази, ярката звезда от твоя сън,
която се роди в съзвездието Лира…
И щом узнаеш смисъла на небесата,
пак моята любов ще бъде знака
на истинската приказка за чудесата
и пътите, в които ти си плакал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
