10.05.2025 г., 16:06

„Величието“ Доналд Тръмп

272 0 0

Тоз дон прословут - Доналд Тръмп,

зарад Америка решил

дори себе си да изтрампи,

от Белия дом вдигнал

                         по-внушителен ръст,

в юмрук як пръст стиснал,

с крак изтропа

                              и люто закани се

да американизира не само Европа,

а през Лапландия

                  и Планетата (О, клетата).

 

С канонада словесна

присвои си Панама, Мексико, Канада,

та чак Космосът стресна се.

 

С Китайска стена от мита

зарече се конкурентите да елиминира,

сиреч, да им гледа сеира.

 

И побратимен интимно с Путин,

тоз зелен в Политиката Зеленски

                                              да срути.

 

А като бизнесмен,

           взел в плен неговите генерали,

да влезне в подземните,

                    най-съкровенните тайни

                                         на Украйна;

и извлече оттам

                       най-скъпоценното ѝ –

уникалните нейни минерали.

 

Пък Китай – тоз велик

                                 негов съперник,

се закле да държи докрай -

свръхстриктно, под мерник.

 

Така капиталите на Света прибрал

до цент, без останка,

заключи – всичките,

в едноличната

                        своя Банка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...