dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
4.02.2012 г., 1:21 ч.

Великанско за бого(н)равните 

  Поезия » Друга
1348 0 17

„Mission Impossible”

 

Голготите ми нямат точен брой.

Разпукват се в редица безпощадно.

Не ме попита ни един за кой

ли път съм сам-самичка срещу стадото.

 

И мога ли отново, пак и пак,

да мина по пътеката от тръни.

Остана ли ми здраво чувство, крак

да се опра до някакво там дъно...

 

И колкото да спирам всеки път

най-сетната си вяра, точно косъм,

да пита парцаливата ми гръд

издържа ли на погледите кóси

 

и може ли да бъде все сама,

различна от стандартното за маса -

надигам ръст, а всъщност е замах

на онзи страх, недоизречен гласно

 

и скрит зад девет къса тленна плът

до края на сърцето ми. Най-долу.

Голготата е чувството за път.

Голгота е цената да си пролог.

 

Надигам се... и тръгвам. Пак и пак

по дланите ми пукват нови стигми.

Голготата е точно онзи праг,

на ръст след който Господ да достигнеш.

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??