radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
18.04.2017 г., 19:42 ч.

Великден 

  Поезия » Друга
413 2 7

 

 

Градинката на Соня тъне в тишина.

Цъфти тъга в градинката на Соня.

Навярно обсебен съм от вина

и сребърни сълзи цветята ронят.

 

Безумен тръгвам и се връщам аз

отново и отново все към нея

и шепне ми мълчания без глас

най-нежната и орхидея.

 

Кажи ми, Господи, къде сгреших,

че цял живот прегръщам изкупления?

Платих. Най-тежката цена платих

в деня на святото ти Възкресение.

 

Онази птица може би е тя.

Навярно тя е тази птица бяла.

В градинката с най-тъжните цветя

с венец от светлина е долетяла.

 

Градинката на Соня тъне в тишина

и сребърна роса тъгата рони.

Навярно сам съм в своята вина,

защото няма да се върне Соня.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??