11.03.2022 г., 11:04

Великденска надежда

1.3K 1 12

Направи ми, кошничарю,

кошница от плачуща върба

и ако можеш, вяра и надежда

вплети във своята творба.

 

Аз, друже, в нея ще положа,

част от трънния венец,

яйца и вино, кръстът Божи,

и хляб от жертвений агнец.

 

Ще сложа в нея, кошничарю,

багрите на пролетта,

а най-отгоре ще поставя,

червения цвят на любовта.

 

Ще ги раздавам аз на всеки.

На млади, старци и хлапе́та,

и нека има Мир, вовеки,

по таз измъчена планета.

 

Авт. Весо: 10.03.2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо....Мария, благодаря за коментара и честитката. Наистина в този куплет се постарах да сложа от всичко по малко в "кошницата". Яйцата, козунака, виното и страданието в името на хората. Отлично си усетила нюансите в посланието ми, за което ти стискам ръка. Поздравления!
  • Учудих се на себе си, че не съм те подкрепила с коментар при публикуването на стихотворението, защото имам спомен, че го прочетох тогава. Вторият куплет ми стана любим! Честито трето място в класацията, Художнико!👏
  • Инара, и твоят профил както и на Деа се оказаха блокирани при мен. Не знам как е станало, но не съм аз. Нямам навика да блокирам, и никога не го правя. Същото се получи и с Терита преди време. Извинявам се, макар да няма защо!
  • Благодаря Джаки, радвам се че ти хареса стихчето ми.
  • Оригинален стих. Давам глас.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...