11 мар. 2022 г., 11:04

Великденска надежда

1.3K 1 12

Направи ми, кошничарю,

кошница от плачуща върба

и ако можеш, вяра и надежда

вплети във своята творба.

 

Аз, друже, в нея ще положа,

част от трънния венец,

яйца и вино, кръстът Божи,

и хляб от жертвений агнец.

 

Ще сложа в нея, кошничарю,

багрите на пролетта,

а най-отгоре ще поставя,

червения цвят на любовта.

 

Ще ги раздавам аз на всеки.

На млади, старци и хлапе́та,

и нека има Мир, вовеки,

по таз измъчена планета.

 

Авт. Весо: 10.03.2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо....Мария, благодаря за коментара и честитката. Наистина в този куплет се постарах да сложа от всичко по малко в "кошницата". Яйцата, козунака, виното и страданието в името на хората. Отлично си усетила нюансите в посланието ми, за което ти стискам ръка. Поздравления!
  • Учудих се на себе си, че не съм те подкрепила с коментар при публикуването на стихотворението, защото имам спомен, че го прочетох тогава. Вторият куплет ми стана любим! Честито трето място в класацията, Художнико!👏
  • Инара, и твоят профил както и на Деа се оказаха блокирани при мен. Не знам как е станало, но не съм аз. Нямам навика да блокирам, и никога не го правя. Същото се получи и с Терита преди време. Извинявам се, макар да няма защо!
  • Благодаря Джаки, радвам се че ти хареса стихчето ми.
  • Оригинален стих. Давам глас.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...