Mar 11, 2022, 11:04 AM

Великденска надежда

  Poetry
1.3K 1 12

Направи ми, кошничарю,

кошница от плачуща върба

и ако можеш, вяра и надежда

вплети във своята творба.

 

Аз, друже, в нея ще положа,

част от трънния венец,

яйца и вино, кръстът Божи,

и хляб от жертвений агнец.

 

Ще сложа в нея, кошничарю,

багрите на пролетта,

а най-отгоре ще поставя,

червения цвят на любовта.

 

Ще ги раздавам аз на всеки.

На млади, старци и хлапе́та,

и нека има Мир, вовеки,

по таз измъчена планета.

 

Авт. Весо: 10.03.2022г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ооо....Мария, благодаря за коментара и честитката. Наистина в този куплет се постарах да сложа от всичко по малко в "кошницата". Яйцата, козунака, виното и страданието в името на хората. Отлично си усетила нюансите в посланието ми, за което ти стискам ръка. Поздравления!
  • Учудих се на себе си, че не съм те подкрепила с коментар при публикуването на стихотворението, защото имам спомен, че го прочетох тогава. Вторият куплет ми стана любим! Честито трето място в класацията, Художнико!👏
  • Инара, и твоят профил както и на Деа се оказаха блокирани при мен. Не знам как е станало, но не съм аз. Нямам навика да блокирам, и никога не го правя. Същото се получи и с Терита преди време. Извинявам се, макар да няма защо!
  • Благодаря Джаки, радвам се че ти хареса стихчето ми.
  • Оригинален стих. Давам глас.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...