Кой ще повдигне земята от сърцата ни светли?
Къде е опорната точка?
Мечтите ни бяха сламени лостове,
волята - въже на обесения.
Сняг, градушка и отново празни
улиците на града.
Олтари горят - ковачници на новите мълнии.
Призрачно напява луната на Великия пръстен.
Спуска планинска верига в морето.
Държеше живота в ръката си като цвете,
държеше и на другите - букет от птици.
Защо ги замени с мъгла,
с вопъл на сребърни листи.
О, Лотлориен!
Не мога да повдигна даже лист.
Тежи песента на мъртвите и няма повече опорна точка.
Остава ми една Звезда - далеч зад хоризонти...
И мъртъв не заспивам.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
....Tiro ! Êl eria e môr..
..Ai ! Aníron Undomiel....
Браво за стихотворението! Много ми хареса! Наистина е много добро!