ВЕЛИКИЯТ СПОР

Не спират да спорят умът и душата,

изказвайки факти за всички неща.

Умът е логичен и „знае“ целта,

и някакви глупости вечно пресмята,

душата, разправят, е п(а)тица волна,

пък все е далеч от просторната шир,

„ТЯ СМИСЪЛА ДИРИ И ВЕЧНИЯ МИР!!!“,

но често от кинтите най е доволна…

Духът пък ги слуша без слух като старец,

не взима страна в безконечния спор,

за него досаден е техният хор,

безстрастен е той… като мъдро магаре!

Не спират да спорят умът и душата,

но техните доводи нищо са – прах –

и някъде много високо над тях

усмихва се Бог на словата им вятър.