Закичил си с венци косите ми,
изплакал си ме
в дългите си нощи,
желал си ме
и си ме викал призори без думи
в несъществуващи земи
в които нямало ме е,
ала сега съм тук и всяка мисъл
в теб се преобръща,
като прераждане на сетива
обагрили се с тънките разцветки
на цялата природа, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация