Sep 19, 2005, 6:15 AM

Венците(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
802 0 0
Закичил си с венци косите ми,
изплакал си ме
в дългите си нощи,
желал си ме
и си ме викал призори без думи
в несъществуващи земи
в които нямало ме е,
ала сега съм тук и всяка мисъл
в теб се преобръща,
като прераждане на сетива
обагрили се с тънките разцветки
на цялата природа,
избухнала в очите като пламък,
като пламък,
даряващ не само светлина,
а топлина човешка...
Така духът не мръзне вече
през нощите студени на зимата
сковала наште пръсти
и оживява в себе си - до пролетта...


Венците в косите не са от мастило,
ни от преброени звезди,
ни от свилите се в нас пространства,
ни от болка в гърдите,
ни от рози са,
ни от божури,
ни от малки четирилистни детелини,
не са и от сребриста паяжина
нито от платинени усмивки оплетени са,
ни от полуделите енергии на мисълта,
ни от страст ...
Венците изобщо не ги оплетох аз,
а нашите пътеки ги оплетоха -
в онзи миг, във който се прегърнаха,
тъй както се прегърнахме и ние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...