20.05.2021 г., 1:31

Венец уханен ти ми изплети

1.3K 2 2

Венец от злато или от цветя?

В съдбата има винаги дилема.

В което, там, живее любовта

аз него, без да мисля, ще приема.

 

За славата, какво да кажа, тя

с цената си от твоя дух отнема.

Понякога е сляпа гордостта

и егото по път лъжлив поема.

 

Дали наивник съм голям,

не знам,

но с тебе следвам своите мечти!

 

От обич днес бленувам

и жадувам -

венец уханен ти ми изплети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....