20.05.2021 г., 1:31

Венец уханен ти ми изплети

1.3K 2 2

Венец от злато или от цветя?

В съдбата има винаги дилема.

В което, там, живее любовта

аз него, без да мисля, ще приема.

 

За славата, какво да кажа, тя

с цената си от твоя дух отнема.

Понякога е сляпа гордостта

и егото по път лъжлив поема.

 

Дали наивник съм голям,

не знам,

но с тебе следвам своите мечти!

 

От обич днес бленувам

и жадувам -

венец уханен ти ми изплети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...