Вербуван
Вербувай ме, аз всеки път ще ставам по-безсилен,
играй си с мен, ръцете ми с въже ги завържи.
Макар на глас да го проклинам твойто име,
при теб дойдох отново да ме прелъстиш.
Дерзай с прегорялата си съвест блудна,
на своята наивност очите как да избода,
страстта ми е пияна, неукротима, луда...
поробих се, преди да искам глътки свобода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
