Вербувай ме, аз всеки път ще ставам по-безсилен,
играй си с мен, ръцете ми с въже ги завържи.
Макар на глас да го проклинам твойто име,
при теб дойдох отново да ме прелъстиш.
Дерзай с прегорялата си съвест блудна,
на своята наивност очите как да избода,
страстта ми е пияна, неукротима, луда...
поробих се, преди да искам глътки свобода.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
