Верен на себе си
Този свят... гадно ме гледа...
Злобно смръщен над мене виси.
Аз усмихвам се вяло и бледо,
и говоря му... той ми мълчи...
Само с зъбите трака зловещо -
От олово са те, от куршуми,
ясно, мрази ме, сбъркал съм нещо,
може би във речта си от думи...
В тях говоря да бъде човечен,
да не бъде тиран, а приятел.
Казвам му, че и той не е вечен,
и че също си има Създател...
Той ме гледа и сякаш, през мерник,
а пък аз съм поредна мишена -
Чужд съм му, светът е негодник,
аз, излишният, в глобалната сцена.
Да, разбирам, че чувства досада
и омраза към моите речи -
Няма място доброто във ада,
а кръвта е венчана за меча...
Няма нищо, разбрал-неразбрал,
пред стената си чакам разстрела -
Знам си края, не съм се предал,
но глупак ли съм, или личност смела?...
Подозирам, че вярно е първото,
но какво пък, нали съм глупак,
аз не спирам и вярвам си в думите,
и така ще е... до финалния мрак!...
14.02.2024.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
