16.04.2018 г., 17:01  

Верният отговор 2

1.6K 4 1

Какво ли означава уважение,

щом вече всичко има си цена?

Какво разбирате под честно отношение -

та днес и въздухът мирише на лъжа...

 

Какво ли значи пък това приятел,

когато всичко е въпрос на интерес,

и толкова ли лошо е да си мечтател

във времената на глобалния регрес...

 

Какво за вас е думата душевност

в извратеноматериалния ни свят?

Що за чудо е това интелигентност,

когато хората пред телевизорите спят...

 

Какво ли, питам ви, е да сте себе си,

щом даже фалшът има дубликат,

и най-страшни ли са видимите белези

или вътрешните - от духовния разпад...

 

Какво, кажете, е да бъдем извисени,

когато паднали сме толкоз ниско,

и нима сме толкоз заслепени

да видим дъното, че е ужасно близко...

 

Какво и как, защо – въпроси много,

ала отговорът е един-единствен –

да бъдем хора умолявам ви, за Бога,

без добро животът е самоубийствен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Това е продължение на моето по-старо стихотворение ''Верният отговор'', което можете да намерите по-надолу в профила ми.

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Това стихотворение, както и първата му част, са част от проекта „Rhytm And Poetry/РАП-кази” (песни по мои авторски стихове и разкази), а видеото към неговата аудио версия можете да видите тук:
    https://youtu.be/mVgORRM4w_E.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...