16.04.2018 г., 17:01  

Верният отговор 2

1.6K 4 1

Какво ли означава уважение,

щом вече всичко има си цена?

Какво разбирате под честно отношение -

та днес и въздухът мирише на лъжа...

 

Какво ли значи пък това приятел,

когато всичко е въпрос на интерес,

и толкова ли лошо е да си мечтател

във времената на глобалния регрес...

 

Какво за вас е думата душевност

в извратеноматериалния ни свят?

Що за чудо е това интелигентност,

когато хората пред телевизорите спят...

 

Какво ли, питам ви, е да сте себе си,

щом даже фалшът има дубликат,

и най-страшни ли са видимите белези

или вътрешните - от духовния разпад...

 

Какво, кажете, е да бъдем извисени,

когато паднали сме толкоз ниско,

и нима сме толкоз заслепени

да видим дъното, че е ужасно близко...

 

Какво и как, защо – въпроси много,

ала отговорът е един-единствен –

да бъдем хора умолявам ви, за Бога,

без добро животът е самоубийствен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Това е продължение на моето по-старо стихотворение ''Верният отговор'', което можете да намерите по-надолу в профила ми.

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Това стихотворение, както и първата му част, са част от проекта „Rhytm And Poetry/РАП-кази” (песни по мои авторски стихове и разкази), а видеото към неговата аудио версия можете да видите тук:
    https://youtu.be/mVgORRM4w_E.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...