Вероятно

          някога

               отново

ще погалиш,

          сине,

 моите коси,

Вероятно

      тихо ще прошепнеш:

"Моля ти се,

                мамо,

                   не плачи!".

Пак ще кажеш

колко ме обичаш

и че сънувал си

оная нощ

как млада съм

и те люлея,..

на ръцете си,

не

в бебешкия кош.

И че много съжаляваш

ти задето

напоследък

твърде си зает -

с работа,

с любимата,

с  детето

и рядко идваш

в къщата

при мен.

Не съжалявай, сине,

нито ден!

С моята любов

пази се!

Спомни си люлка

от ръце,

помни ме,

сине, в своето

сърце!