15.02.2016 г., 18:17

Вероятно някога отново (на Теди)

793 0 0

Вероятно

          някога

               отново

ще погалиш,

          сине,

 моите коси,

Вероятно

      тихо ще прошепнеш:

"Моля ти се,

                мамо,

                   не плачи!".

Пак ще кажеш

колко ме обичаш

и че сънувал си

оная нощ

как млада съм

и те люлея,..

 

на ръцете си,

не

в бебешкия кош.

 

И че много съжаляваш

ти задето

напоследък

твърде си зает -

с работа,

с любимата,

с  детето

и рядко идваш

в къщата

при мен.

Не съжалявай, сине,

нито ден!

С моята любов

пази се!

Спомни си люлка

от ръце,

помни ме,

сине, в своето

сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Rafailova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...